Село Николаевка
Село Николаевка
Малко популярно, но много красиво и привлекателно е село Николаевка. Намира се в община Суворово, област Варна. Населението му е над 500 души, а към наши дни все повече млади хора проявяват интерес към населеното място и го избират за свой нов дом или за закупуване на допълнително жилище.
История
Първоначалното име на село Николаевка е Хадърча, намиращо се в османската империя.
През XXI век населението е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и руско-турските войни в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на българското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828 – 29 г. към Северна Добруджа и Бесарабия.
В по-късните години в населеното място се установяват българи преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, се заселва в с. Хадърча (днес с. Николаевка), а другата част, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което сега се нарича Голица. Това ново население представлява етническата основа на българското национално Възраждане във Варненския край.
Чорбаджи Атанас Георгиев
Средата на XXI век е белязан от първите искри на надеждата за национално освобождение. Към този момент село Николаевка е сред водещите за подбуждане на населението във Варненска област. Най-голяма заслуга за това има предприемчивият селски чорбаджия и изявен родолюбец Атанас Георгиев, който по-късно местните по свойски наричат „хаджи Атанас“. Родом от село Голица, Месемврийско той бил сред малкото получил добро образование на български, гръцки и турски. Благодарение на качествата и знанията си той е постъпил като преводач по време Руско-турската война при руснаците, с които е ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Николаевка, тук дошъл и Атанас. Животът му и авторитетът му не останали безразлични местните, благодарение на контактите си с турските и гръцки първи хора във Варна и покровителството, което благодарение на него, получили съселяните му той се утвърдил като най-влиятелния човек в селото, и хората на Николаевка го избират за селски кмет (чорбаджия).
В качеството си на ерудиран и много образован човек, чорбаджи Атанас не е безразличен към образованието и духовенството, затова сам на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, въпреки невежеството на своите съселяни. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
С това желаниетио на чорбаджи Атанас да гради и да носи просвещение, не спира. След училището, убедил своите съселяни да отворят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия. През 1853 г. те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник – Иван Громов.
Благодарение на родолюбивата дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намира във връзка с търговци във Варна. Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст и както сам той казва, понякога по време на служба в гръцката църква, произнасял евангелието или някои ектении на славянски.
На 03.04.1860 цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласяват основаването на отделна самостойна българска църква. Прави впечатление това, че не във Варна, където българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21.05.1860 г. по споразумение между чорбаджи Атанас и варненските български първенци, едно събрание от представители на българите във Варненско, а на което било решено, че се отказват оттук нататък от цариградската гръцка патриаршия и нейните владици, и признават за свое църковно началство новата българска църква в Цариград, начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители – първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин с. Хадърча заело едно особено средищно положение във варненска околия.
Така изявения хаджи Атанас вижда как селото се развива и остава винаги свързан с Николаевка. Въпреки че е погребан в Царигард приживе той настоява да се изработят две надгробни плочи като едната да е именно в Николаевка.
Петър Дънов
Внук на чорбаджи Атанас по майчина линия е Петър Дънов, син на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година във варненското села Николаевка. Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ е български философ, основател на религиозно-философско учение, а неговите последователи по-късно ще бъдат наречени „дъновисти“. Родната къща на Петър Дънов е опожарена от комунистическият строй, но през 2011 година хора, свързани с учението я възстановяват. Към наши дни Николаевка привлича последователи на „учителя“, които отбелязват рожденият му ден именно в родното му място. Точно над язовира, гледайки изгрева последователите му извършват танца „паневритмия“, които по-късно пренасят и на Рилските езера.
Етнографска експозиция
За живота на хората в Николаевка можем да разберем от етнографската експоцизия създадена по програма на Фар на европейския съюз. Стоителните дейности се извършват 2006 – 2007-ма година, като целта е да се засили туристическия поток .Музейната експозиция е изцяло дарена от местни живели.
Уръдията на труда, битовите експонати, носиите, леглата изцялопресъздават живота на местните от XIX век. В къщата е обоснован и кът на учителя Петър Дънов, разказващ за неговия живот, за учението, за начина, по който „учителя“ развива учението си и увеличава последователите си.
Язовир Николаевка
Не на последно място село Николаевка привлича с магичната си природа. Далеч от града и в същото време само на 30 км от Варна мястото посреща гостите си с тишина, тучна трева, чист въздух и един от най-големите язовири в областта – язовир Николаевка, разпростиращ се на 346 дка. Любители рибари посещават мястото, а от язовира най-често излиза шаран, толстолоб, сом, бял амур, червеноперка и таранка.
С всяка изминала година село Николаевка става притегателна точка за хора от разлчини възрасти, от различни професионално направление и хора от страната и чужбина. Мястото започва да привлича освен изкушени от риболова и такива, които търсят своето кътче спокойствие.
